Новини

Законова уредба на т.нар. курцарбайт (намаление на оперативна работа), така както е позната от Германия, в смисъл че държавата през Агенцията по заетостта възстановява значителна част от възнаграждението на служителите за известен определен от предприятието период от време, не съществуваше в България до сега.

Предизвикани от пандемията COVID 19 със „Закона за мерките и действията при обявено извънредно положение“ (по-нататък Закон за извънредното положение Covid 19) бяха приети нови разпоредби в трудовото и осигурителното право, които влязоха в сила от 13.03.2020. Извънредното положение засега трябва да продължи до 13-ти април 2020г.

Работодателите имат следните правни възможности за реорганизация на работния процес по време на извънредното положение COVID 19 според законовото положение от края на месец март 2020г.

I. Home office/работа от вкъщи

По възможност служителите трябва да работят от вкъщи, т. нар. Home-Office, ако естеството на работата позволява това.

С чл. 107б-107к от Кодекса на труда се даваше непълна уредба на надомната работа и работата от разстояние (в която се включва и Home-Office). Преди новите изменения опцията „Home-Office“ можеше да се приложи от работодателя, ако е била предвидена в трудовия договор, това означава да е налице съгласие от страна на служителя и на работодателя.

С новия чл. 120б на българския Кодекс на труда работодателят има право за периода на извънредното положение, временно едностранно със заповед, т.е. без съгласие на служителя, да въведе формата на работа „Home-Office“. Изборът на формата на работа „Home-Office“ не е задължително да е била уговорена предварително в трудовия договор.

Разпоредбата на чл. 7 от Закона за извънредното положение Covid 19 гласи:

Чл. 7. (1) Работодателите и органите по назначаване в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване може да възлагат надомна работа или работа от разстояние (бел. авт. т..нар Home-Office.) на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване.

И

„Възлагане на надомна работа и работа от разстояние (бел. авт. Home-Office) при обявено извънредно положение“:

Чл. 120б. (1) Работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор.

(2) Промяната по ал. 1 се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 *(бел. авт.: съдържание на договора за надомна работа) и/или чл. 107и, ал. 2 *(бел. авт. :техн. оборудване на работното място при работа от разстояние).

II. Гъвкаво работно време

Друга алтернатива за реорганизация би било въвеждането на гъвкаво работно време, като напр. една част от служителите идват на работа напр. преди обяд, а останалата част – следобяд (сравн. чл. 139 от Кодекса на труда – разпределение на работното време).

Тази възможност за организация трябва обаче да е била предвидена в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.

Освен това има и една специална заповед на министъра на здравеопазването, която забранява повече от двама служители на възраст над 60 години да бъдат в едно помещение.

III. Редуциране на работното време

Работодателят може да въведе и непълно работно време. При това обикновената продължителност на работния ден може да се редуцира от 8 на 6 или най-малко на 4 часа.

Поначало това може да стане както по взаимно съгласие на двете страни, изразено в писмена форма, така и да се определи едностранно от работодателя. С преминаването на непълно време обаче служителят ще получава съответно и по-ниска заплата.

В Закона за извънредното положение COVID 19 бяха приети следните допълнения:

В чл. 138а (бел. авт. установяване на непълно работно време): се създаде нова ал. 2:

(2) В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.

Когато непълното работно време е установено по взаимно съгласие, няма особени предпоставки за изпълнение и изменението може да остане валидно и след края на извънредното положение.

IV. Престой

Най-общо под това се разбира прекъсването на работата поради технически или организационни причини в цялото предприятие или част от него, което може да се дължи на липса на поръчки, проблеми с машините, липса на материали, енергия и т.н. Поначало в такива случай работодателят има правото да възложи на работника да извършва друга по вид работа на друго място. Такова право има и при наличието на непреодолима сила като „force majeure“. Престоят се установява с решение на предприятието. Ако престоят продължи повече от 15 дни, работодателят има право да прекрати трудовия договор при спазване на установените затова срокове.

Законът за извънредно положение въвежда нова форма на прекъсване на работата „Преустановяване на работата при обявено извънредно положение“ – (т.нар. Курцарбайт или намалено оперативно работно време)

Чл. 120в. (1) При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. (2) Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.“

Тази уредба не се разглежда като престой на предприятието в досегашния смисъл на разпоредбите на Кодекса на труда, а само като преустановяване на работите с решение на работодателя или на държавен орган. Разликата е в това, че при престой на предприятието работодателят по досега действащата уредба можеше да разпореди ползването на платен отпуск едва от 6-тия ден на престоя. С новата разпоредба на чл. 173а работодателят може от първия ден на преустановяване на работите поради извънредно положение едностранно да разпореди ползването на платен годишен отпуск (в този случай с обратна сила от 13-ти март).

В подкрепа на предприятията от страна на държавата в контекста на кризата COVID 19 и с цел предотвратяване на уволнения, паралелно в Кодекса за социално осигуряване се прие правило, което може да се разглежда като първата уредба на намаленото оперативно работно време (т.нар. курцарбайт) в България – вероятно повлияна от мерките на други държави от Европейския съюз, според която:

§ 6. (1) По време на действието на този закон (бел. Закон за извънредното положение Covid19), но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители (бел. авт.: работодатели), отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.

С това държавата поема плащането на 60% от брутното трудово възнаграждение. Независимо от това дали решението за преустановяване на работата е на работодателя или е постановено от държавен орган, работодателят трябва да изплаща пълното брутно трудово възнаграждение. Това означава, че в този период той трябва да плаща останалите 40%, въпреки че служителят в това време обективно няма заетост.

Критериите за кандидатстване за гореописаната помощ (т.нар, курцарбайтгелд) се определиха допълнително в постановление на Министерския съвет, прието на 30.03.2020г. след консултации с представители на работодателите и работниците.

За да получат помощ от държавата в размер на 60% фирмите ще трябва да докажат спад на прихoдите от продажби с не по-малко от 20% през месеца, предхождащ този, в който се подава заявлението за компенсации, спрямо същия месец за 2019г.

Фирмите, учредени след 1 март 2019г. трябва да доказват спад на приходите от продажби с не по-малко от 20% през март 2020г. спрямо осреднените приходи за януари и февруари 2020г.

Държавна помощ в размер на 60%, без да доказват спад в приходите от продажбите трябва да получат следните предприятия:

  • Търговци на дребно, но без търговците на хранителни стоки, напитки и цигари
  • Различни видове пътнически транспорт
  • Хотели и други подобни места за настаняване
  • Туристическо и друго краткосрочно настаняване
  • Ресторанти и заведения за бързо обслужване
  • Питейни заведения
  • Кина
  • Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности свързани с пътувания и резервации
  • Артистична и творческа дейност
  • Други дейности в областта на културата
  • Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих
  • Поддържане на добро физическо състояние
  • Търговци на дребно

Има седем сектора, които няма да получат помощ. Това са селско, горско и рибно стопанство, финансови и застрахователни дейности, държавно управление, образование, хуманно здравеопазване и социална работа, дейности на домакинства като работодатели, недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби.

Информация за реда и условията за кандидатстване ще бъде публикувана на сайта на Агенцията по заетостта. Заявленията ще се разглеждат в 7-дневен срок

V. Отпуска/ възлагане принудително използване на отпуск

Новият чл. 173а „Ползване на отпуск при обявено извънредно положение“ гласи:

Чл. 173а. (1) Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

(2) Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:

1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;

2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;

5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто; 6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3. (3) Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1 и 2, се признава за трудов стаж.“

Когато за продължителността на извънредното положение със заповед на държавен орган работите в предприятието e трябвало да бъдат преустановени и поради това работодателят няма право да допуска служителите да работят, той има правото за разпореди едностранно ползването на платен годишен отпуск за времетраенето на извънредното положение. Продължителността на разпоредения за ползване отпуск не може да надхвърля времетраенето на извънредното положение. Тъй като обективно по време на извънредното положение не може да бъде извършвана работа в предприятието, работодателят може да разпореди използването на целия платен годишен отпуск (виж чл. 173а, ал. 1 КТ).

Ако платеният отпуск на служителя вече е използван, работодателят не може да разпореди на съответния служител използването на неплатен годишен отпуск.

Чл. 7, ал. 2 от Закона за извънредното положение COVID 19 регламентира друга хипотеза. Тук предприятието обективно може да извършва дейността си и по време на извънредното положение. Поради редуцирането на работата по време на извънредното положение обаче е възможно да са необходими по-малко служители. В този случай работодателят може да предостави едностранно за ползване от служителя максимално половината от платения годишен отпуск: Работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие.

Д-р Мая Найденова

30. Март 2020